Публикуването в този блог е достърно за всички, които има какво да споделят

За да побликуваш в този блог изпрати еднократен имейл на stanislavvladimirov1963@abv.bg като заявиш желанието си да публикуваш.
Добрият тон изисква публикациите да бъдат по темата на блога.

ЗАПОВЯДАЙ! СТАНИ АВТОР!

КОНСТИТУЦИЯ

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Член 31

Справедливи и равни условия на труд

1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.

КТ

КОДЕКС НА ТРУДА
Чл. 126.
(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
Чл. 127.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд;

ЗЗБУТ

ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИТЕ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Чл. 4.
(Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:

1. превенция на професионалните рискове;

2. предоставяне на информация и обучение;

3. осигуряване на необходимата организация и средства.

(2) Работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с цел подобряване на съществуващото положение.

(3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:

1. избягване на рисковете;

2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;

3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;

4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;

5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;

6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;

7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;

8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;

9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;

10. даване на съответни инструкции на работещите.

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.

(3) Задълженията по ал. 1 важат и при организирането и провеждането на обучение във всички видове учебни заведения, организации и звена за повишаване на професионалната квалификация.

Чл. 33. Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни:

1. да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;

2. (доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да използват правилно дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло и след употреба да ги връщат на съответното място за съхранение;

3. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да използват правилно и по предназначение и да не отстраняват, прекъсват, изключват или променят самоволно средствата за колективна защита и предпазните устройства, с които са оборудвани машините, апаратите, инструментите, предприятието или сградата;

4. да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Всеки работещ, който временно отстрани средство за защита или сигнализация при извършване на ремонт, монтаж, профилактика и други, е длъжен да го възстанови незабавно или да предприеме други защитни мерки със същата ефективност.

вторник, 29 юни 2010 г.

КРАЯТ ОСТАВА ЗА ВАС...


Като четете долния текст установете времето, за което се отнася. Всяка прилика с действителни събития не е случайна, а вярна. Краят остава за Вас. Размислите също...


"Имайки предвид, че съществуват условия на труда, които съдържат за голям брой хора несправедливост, мизерия, лишения, което поражда такова недоволство, че всеобщият мир и хармония са в опасност, и имайки предвид, че е необходимо бързо да се подобрят тези условия, като например уредбата на работнота време, определянето на максимална продължителност на работния ден и работната седмица, набирането на работна сила, борбата срещу безработицата, гарантирането на работна заплата, която осигурява удовлетворителни условия на живот, закрилата на трудещите се срещу общи и професионални заболявания и трудови злополуки, закрилата на децата, юношите и жените, пенсиите за старост и инвалидност, защитата на интересите на трудещите се, които работят в чужбина, утвърждаването на принципа "за равен труд, равни заплати", утвърждаването на принципа на синдикалната свобода, организирането на професионалното и техническото обучение и приемането на подобни мерки; "

Из Преамбюл на устав на Международната организация на труда, приет 1919г. на 11 апр.(ст.стил)
24 апр. (нов стил) Публикуван на сайта на КТ "Подкрепа" - www.podkrepa.org

понеделник, 28 юни 2010 г.

За задълженията за осигуряване на санитарно-битово обслужване, сапуна, прахта за пране и още нещо...











„ми ако считаш, че хим тоалетна е необходим нужен разход за да мога да си построя сградата... Не требе ли да се капитализира в стойността на сградата, или поне да се "продаде" на възложителя на СМР-то... Всъщност нямам идея.. А къде точно пише, че требе да дам на работниците и нужник - аз само питам, де” – този точен цитат от форум, в който се коментира задължението за осигуряване на социално битово обслужване на работниците и служителите е показателен за една част от работодателите. Други, които имат осигурени помещения, като бани и тоалетни, пък в стремежа си за икономии „вадят душите” на счетоводители, снабдители и най-вече длъжностни лица по безопасност и здраве да им покажат нормативен документ, който регламентира едва ли не по колко сапун, тоалетна хартия или прах за пране да осигурят за поддържане на личната хигиена на наетите от тях работници и служители. Малко са управителите, извън тези от производството и преработката на храни и хранителни продукти, които, считат за престижно да усигурят санитарно- битово обслужване на наетите. Този проблем стои в обществото отдавна и почти не намира решение. През 1969г. е направен опит за регулиране на материята с правилник на тогавашното министерство на строителството и благоустройството, с който се регламентират санитарно – битовите норми, като се предвижда за административните сгради „1 клозетна клетка на 20 служители, 1 мивка и 1 писоар - на 40. на всеки етаж има отделно помещение за хигиена на жената. За производствени сгради, на всеки 25 души се пада по 1 клетка - отделно за мъже и жени; от 26 до 55 души - съответно по 3; за до 100 души - по 6, а за над 100 - по една допълнителна. Броят на санитарните прибори се определя се определя спрямо броя на служителите от най-голямата смяна. При чисто производство на всеки 4 клетки се предвижда по 1 мивка; при замърсено - на 3 клетки по 1 мивка, а при отровни вещества - на 2 клетки по 1 мивка”. Правилникът от 1969г. е изменен и допълнен с правила за санитарно-битовото осигуряване на промишлените предприятия от 1978г. Както правилникът така и правилата не въвеждат норми за осигуряване на препарати за лична хигиена. Съществуват разпоредбите за зареждане на умивални и тоалетни със санитарни материали като сапун, сушоари или кърпи за подсушаване на ръцете. Тези разпоредби бяха пренесени във всички държавни и ведомствени правилници по безопасност на труда, регламентиращи работата в различните отрасли и дейности.
В днешните индустриални отношения държавата, като регулатор на трудово-правните отношения е приела една норма, записана в чл.282 от Кодекса на труда, с която вменява на работодателите задължение за осигуряване на условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания. Материята е доразвита в Наредба №7 за минималните изисквания за безопасност и здраве по работните места и при използване на работното оборудване. В членовете 229 – 238 се дават рамковите изисквания за санитарно-битовото обслужване на работниците и служителите. За осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове. Когато производственият процес изисква работещите да ползват специално работно облекло и във връзка с безопасността, здравето или благоприличието не е подходящо да се преобличат на друго място, се осигуряват лесно достъпни, с достатъчно място, капацитет и с възможност за сядане съблекални. В съблекалните всеки работещ разполага с шкафче, което се заключва. Когато характерът на извършваната работа го изисква (работа с опасни субстанции, влага, замърсяване и др.), шкафчетата за работните и за обикновените дрехи са отделни. Когато не се изискват съблекални, за всеки работещ се осигурява място с възможност за заключване за личните му вещи и облекло. Когато характерът на работата и здравословните и безопасните условия на труд го изискват, за работещите се осигуряват необходимите душове с топла и студена вода. Размерите на душовите помещения се съобразяват с броя на работещите и осигуряват условия за измиване съгласно хигиенните изисквания. Когато не се изискват душове се осигуряват подходящи умивалници с топла и студена течаща вода в близост до работните места и съблекалните. Когато помещенията с душовете или с умивалниците са отделни от съблекалните, между тях се осигурява топла връзка. Близо до работните места, помещенията за почивка, съблекалните, душовите помещения и умивалните се осигурява необходимият брой тоалетни с умивалници. В зависимост от броя на работещите и от характера на работата за мъжете и жените се осигуряват или отделни съблекални, душови помещения, умивални и тоалетни, или тяхното отделно използване.
И в Наредба 7 не са поставени конкретни изисквания, а текстовете звучат повече пожелателно. В отменената наредба 14 за службите по трудова медицина, съществуваше текст, съгласно който като задължение на СТМ се вменяваше прегледа на социално-битовото обслужване и оценяване на неговата достатъчност, както и предлагането на дейности за подобряването му. В новата Наредба 3 обаче този текст отпадна. Някой ще каже, че всичко това е предмет на колективно трудово договаряне, но при един бърз преглед на публикуваните в Интернет колективни трудови договори в разделите си за безопасни и здравословни условия на труд почти напълно повтарят кодексовите разпоредби и изискванията на Наредба 7. Така, че и синдикатите са длъжник на своите членове в това отношение. Всеизвестен е фактът, че в България не се спазват императивните постановки на Нормативните документи, та камо ли на такива, които имат пожелателен характер или лесно могат да се заобиколят. И отново за длъжностните лица остава да си смучат от пръстите, да привеждат какви ли не доводи, за да определят норма по един сапун и половин килограм препарат за силно замърсени ръце.
Почти по същият начин стои въпросът с изпирането и поправките на работното и специалното работно облекло, особено там, където работните места са пръснати по малко на отдалечени едно от друго и същевременно от седалището места. Повечето от работодателите изчерпват задълженията си с изпирането на работно облекло в седалищата на предприятията и организациите, а останалите се перат в домашните перални. При това отново стои дилемата дали да се осигуряват перилни препарати и в какви количества.
Решаването на проблема е в две направления. Първото – по линия на Колективното договаряне и Кодекси за добра практика с ясни и конкретни текстове. Вторият с издаване на нормативен акт от Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика. А дотогава. Дотогава вичко е добра воля на работодателя и „сваляне на звезди от небето” от длъжностното лице по безопадност и здраве.

неделя, 27 юни 2010 г.

Безопасността и здравето при работа - една от темите на индустриалните отношения в нашето време.

Индустриалните отношения в нашето време придобиват нови характеристики и измерения. Една от важните им черти са осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. От позициите на дългия ми, почти двадесет годишен опит в системата на безопасността и здравето при работа и в частност в железопътния транспорт си позволявам да започна този блог. Провокираха ме редът на мисли на Веселин Цоневски -Експерт по ЗБУТ, лектор по безопасност и здраве при работа с квалификация от Международната Организация по труда, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд не е просто професия, не е просто задължение на работодателя, право и реципрочно задължение на работника, или сфера на регулация и контрол от държавата, а мисия. Мисия за работодателите, мисия за работниците и служителите, мисия на стотиците експерти, който работят в системата, организират дейностите във фирмите и предприятията, и същевременно упражняват вътрешен контрол, мисия за държавата, в лицето на държавните инспектори от ИА "ГИТ" и нейните дирекции Областни инспекции по труда.
За никого не е тайна, че нещата все още се пропукват и здравословните и безопасни условия на труд не са най добре работещата част от механизма на модерните индустриални отношения в България.
В Интернет пространството съществуват стотици страници информация, посветени на различни аспекти от комплекса на мероприятията по ЗБУТ. Формуляри и документи, нормативни актове, длъжностни характеристики, Служби за трудова медицина и прочие.Всички те са в помощ на работодатели, експерти, синдикалисти. В повечето от тях обаче липсва мнението на длъжностните лица или работниците и служителите, които ги прилагат.
Именно това е целта, която съм си поставил с този блог. В него да могат да се побликуват мнения под формата на публикации и коментари от всички ония, които имат какво да споделят в тази широкообхватна област. Като първо правило ще се следва идеята коментарите да не се модерират. Публикациите в блога няма да се цензурират, стига да са в темата на блога, да са цивилизовани и да не нарушават законите на страната. Да не призовават и провокират към насилие, да не уронват престижа на някоя личност и все такива неща, общоизвестни на ония, които пишат в различните медии и Интернет пространството. Съгласно изискванията на "Блогър" единственото условие да станете автор и да публикувате в този блог е да изпратите имейл на stanislavvladimirov1963@abv.bg Направете го! Защото си струва. Струва си само за това защото можете да поставите въпрос пред колегията, а и да получите помощ от колега при рещаване на даден проблем, като същевременно споделите своя опит при решаване на проблем от подобно естество. Очаквам Ви! Нека обединим усилията си и да използваме и осмисляме възможностите, които Интернет ни предоставя.