„ми ако считаш, че хим тоалетна е необходим нужен разход за да мога да си построя сградата... Не требе ли да се капитализира в стойността на сградата, или поне да се "продаде" на възложителя на СМР-то... Всъщност нямам идея.. А къде точно пише, че требе да дам на работниците и нужник - аз само питам, де” – този точен цитат от форум, в който се коментира задължението за осигуряване на социално битово обслужване на работниците и служителите е показателен за една част от работодателите. Други, които имат осигурени помещения, като бани и тоалетни, пък в стремежа си за икономии „вадят душите” на счетоводители, снабдители и най-вече длъжностни лица по безопасност и здраве да им покажат нормативен документ, който регламентира едва ли не по колко сапун, тоалетна хартия или прах за пране да осигурят за поддържане на личната хигиена на наетите от тях работници и служители. Малко са управителите, извън тези от производството и преработката на храни и хранителни продукти, които, считат за престижно да усигурят санитарно- битово обслужване на наетите. Този проблем стои в обществото отдавна и почти не намира решение. През 1969г. е направен опит за регулиране на материята с правилник на тогавашното министерство на строителството и благоустройството, с който се регламентират санитарно – битовите норми, като се предвижда за административните сгради „1 клозетна клетка на 20 служители, 1 мивка и 1 писоар - на 40. на всеки етаж има отделно помещение за хигиена на жената. За производствени сгради, на всеки 25 души се пада по 1 клетка - отделно за мъже и жени; от 26 до 55 души - съответно по 3; за до 100 души - по 6, а за над 100 - по една допълнителна. Броят на санитарните прибори се определя се определя спрямо броя на служителите от най-голямата смяна. При чисто производство на всеки 4 клетки се предвижда по 1 мивка; при замърсено - на 3 клетки по 1 мивка, а при отровни вещества - на 2 клетки по 1 мивка”. Правилникът от 1969г. е изменен и допълнен с правила за санитарно-битовото осигуряване на промишлените предприятия от 1978г. Както правилникът така и правилата не въвеждат норми за осигуряване на препарати за лична хигиена. Съществуват разпоредбите за зареждане на умивални и тоалетни със санитарни материали като сапун, сушоари или кърпи за подсушаване на ръцете. Тези разпоредби бяха пренесени във всички държавни и ведомствени правилници по безопасност на труда, регламентиращи работата в различните отрасли и дейности.
В днешните индустриални отношения държавата, като регулатор на трудово-правните отношения е приела една норма, записана в чл.282 от Кодекса на труда, с която вменява на работодателите задължение за осигуряване на условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания. Материята е доразвита в Наредба №7 за минималните изисквания за безопасност и здраве по работните места и при използване на работното оборудване. В членовете 229 – 238 се дават рамковите изисквания за санитарно-битовото обслужване на работниците и служителите. За осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове. Когато производственият процес изисква работещите да ползват специално работно облекло и във връзка с безопасността, здравето или благоприличието не е подходящо да се преобличат на друго място, се осигуряват лесно достъпни, с достатъчно място, капацитет и с възможност за сядане съблекални. В съблекалните всеки работещ разполага с шкафче, което се заключва. Когато характерът на извършваната работа го изисква (работа с опасни субстанции, влага, замърсяване и др.), шкафчетата за работните и за обикновените дрехи са отделни. Когато не се изискват съблекални, за всеки работещ се осигурява място с възможност за заключване за личните му вещи и облекло. Когато характерът на работата и здравословните и безопасните условия на труд го изискват, за работещите се осигуряват необходимите душове с топла и студена вода. Размерите на душовите помещения се съобразяват с броя на работещите и осигуряват условия за измиване съгласно хигиенните изисквания. Когато не се изискват душове се осигуряват подходящи умивалници с топла и студена течаща вода в близост до работните места и съблекалните. Когато помещенията с душовете или с умивалниците са отделни от съблекалните, между тях се осигурява топла връзка. Близо до работните места, помещенията за почивка, съблекалните, душовите помещения и умивалните се осигурява необходимият брой тоалетни с умивалници. В зависимост от броя на работещите и от характера на работата за мъжете и жените се осигуряват или отделни съблекални, душови помещения, умивални и тоалетни, или тяхното отделно използване.
И в Наредба 7 не са поставени конкретни изисквания, а текстовете звучат повече пожелателно. В отменената наредба 14 за службите по трудова медицина, съществуваше текст, съгласно който като задължение на СТМ се вменяваше прегледа на социално-битовото обслужване и оценяване на неговата достатъчност, както и предлагането на дейности за подобряването му. В новата Наредба 3 обаче този текст отпадна. Някой ще каже, че всичко това е предмет на колективно трудово договаряне, но при един бърз преглед на публикуваните в Интернет колективни трудови договори в разделите си за безопасни и здравословни условия на труд почти напълно повтарят кодексовите разпоредби и изискванията на Наредба 7. Така, че и синдикатите са длъжник на своите членове в това отношение. Всеизвестен е фактът, че в България не се спазват императивните постановки на Нормативните документи, та камо ли на такива, които имат пожелателен характер или лесно могат да се заобиколят. И отново за длъжностните лица остава да си смучат от пръстите, да привеждат какви ли не доводи, за да определят норма по един сапун и половин килограм препарат за силно замърсени ръце.
Почти по същият начин стои въпросът с изпирането и поправките на работното и специалното работно облекло, особено там, където работните места са пръснати по малко на отдалечени едно от друго и същевременно от седалището места. Повечето от работодателите изчерпват задълженията си с изпирането на работно облекло в седалищата на предприятията и организациите, а останалите се перат в домашните перални. При това отново стои дилемата дали да се осигуряват перилни препарати и в какви количества.
Решаването на проблема е в две направления. Първото – по линия на Колективното договаряне и Кодекси за добра практика с ясни и конкретни текстове. Вторият с издаване на нормативен акт от Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика. А дотогава. Дотогава вичко е добра воля на работодателя и „сваляне на звезди от небето” от длъжностното лице по безопадност и здраве.
Спомням си като ученичка как нямаше елементарен сапун в тоалетната, сега силно се надявам че нещата са се променили към по - добро.Когато характерът на работата и здравословните и безопасните условия на труд го изискват, за работещите се осигуряват необходимите душове с топла и студена вода, макар, че не всеки би се възползвал и би се съблякъл в банята да се къпе с всички. Размерите на душовите помещения се съобразяват с броя на работещите и осигуряват условия за измиване съгласно хигиенните изисквания. Когато не се изискват душове се осигуряват подходящи умивалници с топла и студена течаща вода все пак това са едни елементарни хигиенни нужди от които човек трябва да се възползва за неговото здраве.Благодаря за хубавата статия.
ОтговорИзтриванеИмаме си чудни закони и правила, които се грижат за човека на работното му място, но всичко това е само на букви.В реалността на много малко места осигуряват дори и тоалетна.Била съм на работа на места където трябва да излезеш някъде си за да стигнеш до място, което дори няма и вода.Надявам, се че вече мерките за сигурност са по строги и всеки един ръководител следи за наличието на всички тези условия.
ОтговорИзтриванеПодобни хигиенични средства на работното място , които да са осигурени от самият работодател няма.Всеки един служител сам си ги закупува и носи на повечето места или там където съм работил. Тук ни пишете много интересни неща и се надявам да проследим заедно разрешаването на проблема постепенно. В това нямаше да има нищо лошо, ако поне се даваха отделно пари за тези нужни на всеки един от нас, а не да плаща от своята заплата за нещо, коеот е задължен по закон директора- собственика.
ОтговорИзтриване