Публикуването в този блог е достърно за всички, които има какво да споделят

За да побликуваш в този блог изпрати еднократен имейл на stanislavvladimirov1963@abv.bg като заявиш желанието си да публикуваш.
Добрият тон изисква публикациите да бъдат по темата на блога.

ЗАПОВЯДАЙ! СТАНИ АВТОР!

КОНСТИТУЦИЯ

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Член 31

Справедливи и равни условия на труд

1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.

КТ

КОДЕКС НА ТРУДА
Чл. 126.
(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
Чл. 127.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд;

ЗЗБУТ

ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИТЕ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Чл. 4.
(Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:

1. превенция на професионалните рискове;

2. предоставяне на информация и обучение;

3. осигуряване на необходимата организация и средства.

(2) Работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с цел подобряване на съществуващото положение.

(3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:

1. избягване на рисковете;

2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;

3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;

4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;

5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;

6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;

7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;

8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;

9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;

10. даване на съответни инструкции на работещите.

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.

(3) Задълженията по ал. 1 важат и при организирането и провеждането на обучение във всички видове учебни заведения, организации и звена за повишаване на професионалната квалификация.

Чл. 33. Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни:

1. да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;

2. (доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да използват правилно дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло и след употреба да ги връщат на съответното място за съхранение;

3. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да използват правилно и по предназначение и да не отстраняват, прекъсват, изключват или променят самоволно средствата за колективна защита и предпазните устройства, с които са оборудвани машините, апаратите, инструментите, предприятието или сградата;

4. да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Всеки работещ, който временно отстрани средство за защита или сигнализация при извършване на ремонт, монтаж, профилактика и други, е длъжен да го възстанови незабавно или да предприеме други защитни мерки със същата ефективност.

сряда, 3 ноември 2010 г.

СЛОЖНИЯТ ПЪТ НА ТРУДОВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

На днешният ден, 03- 11., преди 103 години през 1907г. е публикуван законът за инспектората по труда. Този ден се счита за началото на инспектирането на труда в България, рожден ден на инспекцията по труда, професионален празник на работещите в областта на осъществяване на контрол по спазването на установените норми и правила, както и превенцията на риска при работа.
Няма по-подходящ ден за ретроспекция на развитието на трудовото законодателство в България, като елемент от регулирането на индустриалните отношения.
Първоначално, след освобождението, възникващите трудови отношения, доколкото е имало такива,са уреждани на базата на няколко текста от Закона за задълженията и договорите от 1892 г. и на Търговския закон от 1897 г. (относно отношенията между търговеца-работодател и неговите пълномощници и помощници).
Началото на трудовото законодателство у нас обаче се поставя 27 години след Освобождението от Тринадесетото Обикновено Народно Събрание от 22 януари 1905 година, когато е приет Законът за закрила на женския и детски труд, който е утвърден с Указ № 13, издаден на 23 март 1905 година. Обнародван е в брой 66 на Държавен вестник от 26 март 1905 година Макар сферата на приложното действие на закона да е ограничена само по отношение на труда на жените и децата и то единствено на работещите в индустриалните заведения, идеята на законодателя е да защити на първо място и преди всичко евтиния женски и детски труд от индустриалната конкуренция и тежките от нея за работниците жени и деца последици.
Според закона в подземните работи на мините могат да се допускат само лица от мъжки пол, навършили 15 години, а в опасни за живота и здравето индустриални заведения – лица навършили 18 години. В Закона се регламентира и работното време, както следва: за деца от 10 до 12 години – 6 часа, от 12 до 15 години – 8 часа в денонощието и 10 часа за жени над 15 години. Съгласно закона всички лица от мъжки пол, навършили 18 години както и малолетни момчета и момичета и пълнолетни работнички трябва да бъдат снабдени безплатно с работническа книжка. В нея се вписват дата на раждане, ваксинации, здравословно състояние и годност за работа, дата на постъпване и напускане, образованието на притежателят и.
През същата година в резултат на общата стачка на работниците от Софийските частни печатници се подписват т.нар.“Условия за реда и задълженията между господарите и работниците в Софийските печатници”, които по същество са първият колективен трудов договор у нас.
Следват редица закони, с които се уреждат отделни страни и въпроси на трудовите и осигурителните отношения и защитата на труда: Закон за подпомагане на държавните работници в случаи на инвалидност и болест (1906 г.); Закон за инспектората по труда (1907 г.); Закон за морската търговия (1908 г.), с който се създават специални правила за трудов договор на лицата от корабния екипаж; Закон за насърчаване на индустрията (1909 г.), с който се създава специален фонд за застраховки на работниците срещу злополука, инвалидност, старост и смърт; Закон за празниците и неделната почивка (1911 г.) и др.
Благодарение на Закона за инспектората по труда и най-вече на Закона за закрила на женския и детския труд в индустриалните заведения е бил създаден “Фонд за осигуряване на работниците от злополука, смърт, инвалидност и старост”. Този фонд се е образувал от сумите, които постъпвали в него от глобите за нарушаването на разпоредбите на Закона за женския и детския труд. Сумите от тези глоби се внасяли в Българска народна банка.

И независимо от фактът, че в закона не е бил установен срок за създаване на предвиденото осигуряване, той има важно значение от гледна точка на това, че държавата освен признаването на необходимостта за създаването на обществено осигуряване за работниците, почти за всички социални рискове, но тя фактически е започнала да изгражда такова осигуряване чрез събирането на средствата от глобите. Ето защо именно идеята, заложена в Закона за женския и детския труд в индустриалните заведения, прераства по-късно в цял Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване( ДВ бр.52 от 7.03.1906 г.). Целта, която се преследва с този закон от българския законодател и с изработения за неговото приложение Правилник( ДВ бр.197 от 9.09.1906 г.) е да се подпомогне в случай на заболяване или осакатяване при изпълнение на служебните си задължения както работника, така и неговото семейство като наред с инвалидните пенсии се предвиждало и получаването на наследствени пенсии.
С публикуването в Държавен вестник на 17.02.1911г. става факт и следващият закон от българското трудово законодателство, който също може да се разглежда като произтичащ от Закона за женския и детския труд – Законът за неделната и празнична почивка, с който се отменя Закона за празниците от 31.01.1900г. Съгласно разпоредбите му се предвижда почивка за всички работници и служители в неделните и празнични дни от 6 часа сутринта до 8 часа вечерта. В този закон се включват и наказания за нарушителите и контрол за неговото прилагане, което представлява крачка напред спрямо стария закон.
През 1911 г. е свикано Велико народно събрание, за да направи някои изменения
и допълнения на Конституцията. Обсъждан е и въпросът за създаване на Минис-
терство на труда. Решено е обаче съществуващото Министерство на търговията и промишлеността да се преобразува в Министерство на търговията, промишлеността и труда, на което се възлага и закрилата на труда. Така за първи път в нашата Конституция се появява думата “труд”, а закрилата на труда се въздига в конституционен принцип.
По това време в България вече има 345 индустриални предприятия с общо
13 900 работници, които произвеждат 43 на сто от общото потребление на ин-
дустриални произведения у нас. Народното събрание на 05.03.1915г. пристъпва към обединяване на всички работнически осигурителни фондове, а именно: фонд за спомагателна каса на работниците от обществените предприятия; фонд за застраховка на работниците от злополука, смърт, старост и инвалидност; фонд за застраховка от злополука, инвалидност, старост и смърт на работниците в индустриалните предприятия, съгласно Закона за насърчение на местната индустрия; фонд за инвалидни пенсии на държавните работници. в общ фонд под ръководството и контрола на Министерството на търговията, промишлеността и труда.


По–висок етап от развитието на трудовото законодателство се постига с приемането през 1917г. на Закон за хигиената и безопасността на труда, който действа като основен трудов закон до 50 те години на ХХ в. В закона закрилата на труда обхваща не само жените и децата в индустриалните предприятия, но и във всички занаятчийски, търговски, строителни, транспортни заведения и предприятия служещи си с наемен труд. Задължават се работодателите да опазват здравето и живота на работниците в тях. В новият закон има промени относно работното време, като например минималната граница за момчета, извършващи нощен труд се увеличава на 18 години. Максималното работно време за деца от двата пола до 16 навършени години става 8 часа, до 10 часа в денонощието за жени над тази възраст и 11 часа за мъже над 18 години. Законът включва и разпоредби относно почивките на работниците, работничките-родилки и назначаване на лекар в предприятие с повече от десет работника. В закона са предвидени и два работни института-помощник инспекторски институт и Върховен съвет на труда и работническите застраховки.
В първият се съсредоточава контролът по изпълнението и прилагането на Закона за хигиената и безопасността на труда, под ръководството на Министерството на търговията, промишлеността и труда, като за целта се назначават необходимите главни и окръжни инспектори на труда. Върховният съвет на труда и работническите застраховки представлява съвещателен орган към същото министерство. Решенията му не представляват задължения за правителството и законодателната власт. Те имат съвещателен характер пред Министъра на труда по повдигнатите от него въпроси, което се явява и слабост на закона.Важен закон за работническата класа е и Закона за парните котли и резервоарите от 15.06.1917г. Едно от най-съществените постановления е това, че се поставят на държавен контрол всички стабилни и подвижни парни котли или резервоари, в които има пара или налягане. Освобождават се напълно или отчасти от този контрол само онези, които са с малък обем и ниско налягане, в зависимост дали представляват опасност, или тя е малка. Обслужването на парните котли и резервоарите не може да се извършва от жени и деца, а само от лица от мъжки пол, не по-млади от 18 години, които имат за тази цел необходимата техническа подготовка.
Заслужава да се отбележи и фактът, че през 1919 г. се прави допълнение към Закона за хигиената и безопасността на труда, с което се въвежда 8-часов работен ден за работещите във всички индустриални, занаятчийски, търговски, строителни и транспортни предприятия в страната. Това става още преди да е създадена Международната организация на труда (МОТ) и преди да е приета от нейната Генерална конференция Конвенция №1 за ограничаване до 8 часа на ден и до 48 часа на седмица работното време в индустриалните предприятия. Приемането на тази Конвен-
ция става на 29 октомври 1919 г., а влизането й в сила – на 13 юни 1921 г.
С приемането на Закона за обществените осигуровки (1924 г.) и Закона за настаняване на работа и осигуряване при безработица (1925 г.) и по-късно с Наредбата-закон за трудовия договор и Наредбата-закон за колективния трудов договор и уреждането на трудовите конфликти (1936 г.) се завършва в основни линии началният етап на изграждането на трудово законодателство в България.
Тук е мястото да отдадем заслуженото и на двама пионери в трудовите и осигурителни отношения в България,а именно д-р Иван Стоянов Момчилов и проф. Илия Димитров Янкулов.
Иван Стоянов Момчилов се ражда на 5 юли 1868 г. в Горна Оряховица. Завършва основното си образование в своя роден град и макар и сирак, се дипломира с отличен успех във Варненската гимназия през 1884 година. Едва 17-годишен, като истински патриот, постъпва в Ученическия доброволчески легион и взема активно участие в Сръбско-българската война и най-вече в боевете при Пирот, превзет от българските войски на 15 ноември 1885 година.
След войната учи медицина в Женевския университет, получава докторска титла и се завръща в родината през 1890 година. Необходимостта от квалифицирани кадри у нас е голяма и затова му се предлага веднага пост в София, но поради привързаността си към родния град д-р Момчилов остава да работи в Г. Оряховица до 1895 година. Повикан за главен лекар на Еленската болница, той с готовност се озовава в рожденото място на баща си, където остава до 1898 г., след което две години е във Враца.
Колкото неочаквано, толкова и закономерно е включването му в политическите борби на България в началото на XX век. Логична е и появата му в редиците на Народно-либералната партия - влиятелна политическа сила, със свое силно присъствие и позиции в Търновския и Горнооряховския регион, от чиито лидери Стефан Стамболов и Димитър Греков д-р Момчилов искрено се възхищава.
Д-р Момчилов е депутат в XI ОНС (1901 г.), но престоят му в парламента е кратък заради бламирането на кабинета на Петко Каравелов на 21 декември 1901 година. На изборите за XII ОНС през 1902 г. не му достигат 6 гласа, за да бъде избран.Триумфира като депутат и в XIII ОНС, в което от 2 ноември 1903 до 18 април 1908 г. е и подпредседател на парламента. Негов ценен принос е Законът за насърчаване на местната промишленост и търговия - 26 юни 1905 г., за защитата на женския и детски труд - 22 май 1905 г., за инспектората по труда - 3 ноември 1907 г
Повече от половин век активно работи и твори един от пионерите на науката и практиката по труда и трудовите отношения у нас проф. Илия Димитров Янулов.
Роден в гр. Велико Търново през 1880 г., завършва Физико-математическия факултет и Юридическия факултет на Софийския университет. Бил е учител, адвокат и народен представител във Великото народно събрание (1911 г.) и в обикновените народни събрания от 1913 г. до 1931г През 1937 г. е избран за доцент и член-кореспондент на БАН, а през 1940 г. за професор. През периода 1930-1950 г. е преподавател в Софийския университет и Свободния университет по дисциплините: Трудово право, Международно трудово право и Научна организация на труда. През 1947 година се създава катедра “Трудово право”, чийто ръководител става проф. Илия Янулов. Той публикува многобройни научни трудове, между които: “Инспекция на труда и социално законо дателство” (1905 г.), “Социално законодателство в България” (1938 г.), “Трудово право и социално законодателство” (1946 г.), “Трудово право” (1948 г.), “Научно организиране на труда” (1950 г.), “Рационализация на труда” (1953 г.) и др. Като народен представител той е един от инициаторите за появата на думата
“труд” в българската конституция (1911 г.) и за разработването на Закона за хигиената и безопасността на труда (1917 г.), Закона за работническите осигуровки за случаи на болест и злополука” (1918 г.) и др. В продължение на 40 години (1911-1951 г.) той е ръководител на Българското дружество за социален напредък.
Ивършва множество трудови анкети като: “Трудовите условия в софийските печатници” (1900 г.), “Домашният бит на учениците в София” (1903 г.), “С какво се хранят и обличат българските деца” (1904 г.), “Трудовите условия в килимената индустрия” (1906 г.), “Трудовите условия на частните жп линии ...” (1907 г.), “Условията на труда на трамвайните работници в София” (1908 г.), “Трудовите условия в габровските текстилни фабрики” (1906 г.), “Битовите и трудовите условия на пристанищните работници в Бургас” (1909 г.), “Трудовите условия в текстилните фабрики в Сливен” (1909 г.), “Човешките загуби и трудовите злополуки в страната” (1911 г.) и др. С тези и някои други свои изследвания проф. Ил. Янулов обосновава социалната анкета като метод за на учно изследване на трудовите и битовите условия.
Периодът от 1951г. до 1991г. се характеризира с предоставяне на контролните функции и организацията на системата по закрила на труда от държавата на Централния съвет на Българските професионарни съюзи. По съветски образец е организиранадейността по охрана на труда и техническа безопасност. Достижение на този период е формирането на стройна система за безопасност на труда под формата на над 20 единни държавни правилници и над 100 ведомствени такива по безопасност на труда. Създадени са държавни стандарти, на които следва да отговарят параметрите на работната среда в индустриалните предприятия. Създадена е системата на хигиената на труда. Формира се изискването за обучение и иинструктаж на работниците и служителите. В учебните програми на средните и вишши технически училища задължително е определен хорариум часове по охрана на труда. Нарушенията на трудовото законодателство, довели до смърт, телесна повреда и инвалидизиране в резултат на трудова злополука са инкриминирани със съответните текстове в Наказателния кодекс.
След 1992г. с промените в Кодекса на труда държавата възвръща контролните си функции в областта на трудовото законодателство.
В периода на хармонизиране на законодателството преди приемането на България в Европейския съюз, основно с промените в Кодекса на труда, създаването на Кодекс за социално осигуряване и приемането на Закон за безопасните и здравословни условия на труд, както и с всички подзаконови нормативни документи системата на трудовото законодателство в Република България придоби един завършен, модерен вид, съответстващ на новите индустриални отношения, водеща към социално благополучие съгласно изискванията на Европейската харта за правата на човека и решенията на Международната организация на труда.

понеделник, 2 август 2010 г.

Неблагоприятни последици за здравето на работещите в резултат на производствения риск.

Оценката на риска за здравето, ксоято плаши все още някои работодатели е само и единствено да се оценят вредните последици (вредата) за здравето на работещите от въздействието на акустични, електрически, оптически, лъчеви, йонизиращи, вибрационни и др.), химически, биологически, психологически, организационни и други въздействия, които влияят негативно или заплашват здравето и безопасността на работещите в зависимост от организацията на производствения процес, използваното производствено оборудване, използваните материали и тенологичния процес. И основната задача на оценката на риска е именно да се установи вредата, която би настъпила за здравето на рабоника, като се вземат в предвид тежеста на последиците и вероятността тази вреда да настъпи, т.е. производственият риск е категория, която отчита вероятността от възникване на неблагоприятни последици за здравето и безопасността на работещите лица при конкретно въздействие на вредни фактори при работа и степента на последиците.
За да се вземат адекватните мерки за ограничаване, елиминиране или минимизиране на риска с прилагане на колективни мерки за защита, замяна на рисково производствено оборудване, инструктаж и обучение и използване на лични предпазни средства е необходимо доброто познаване на производствения риск, за да не бъде допълнително задълбочен, примерно с използване на неподходящи колективни средства за защита и лични предпазни средства .
Съгласно причините, които го пораждат, неблагоприятните последици, които настъпват и най-вече тежеста на последиците за човека производствения риск би следвало да се групира в следните обощени групи:

СЧУПВАНЕ НА КРАЙНИЦИТЕ И ДРУГИ НАРАНЯВАНИЯ НА ТЯЛОТО:
Счупване на крайниците и други наранявания на тялото се получават при спъване (подхлъзване от разлято масло) и падане от едно ниво и от високо, както и при удар от транспортни средства.При “увличане” от бързовъртящи се части, най често на ръка може да се стигне до откъсване на ръката или части от нея, до “увличане” на цялото тяло, което може да завърши с множество наранявания по цялото тяло и даже със смърт.

ПРЕМАЗВАНЕ НА ЧАСТИ ОТ РЪЦЕТЕ И КРАКАТА
Премазване на части от ръцете (пръсти, длани) и от краката (пръсти стъпала) се получава при неправилни манипулации с тежки предмети, части, агрегати, приспособления,най-често изпуснати при ръчно пренасяне,обръщане или завъртане при повдигане,пренасяне и оставяне при механизиран транспорт.

ОТРАВЯНЕ С ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА ВЪВ ФОРМА НА ТЕЧНОСТ, ГАЗ И ПРАХ
Попадането на определено количество химически агенти в тялото на човека чрез поглъщане,вдишване и кожна резорбция води до замайване, повръщане, разяждане на вътрешни органи

РИСК ОТ РАБОТА ПРИ ПРОИЗВОДСТВЕН ШУМ
Работата при високи шумови нива продължително време довежда до увреждане на слуховия нерв и може да предизвика трайно намаляване на слуха. Работещият в условия на производствен шум по-лесно се уморява и разконцентрира. Работата при шум увеличава податливостта към стрес и повишаване на кръвното налягане.

ЗАПРАШАВАНЕ И НАРАНЯВАНЕ НА ОЧИТЕ
Очите са органа,чрез който възприемаме красотата на околния свят. Без тях не можем и в ежедневната си трудова дейност.Запрашаването и нараняването на очите е неприятно и силно болезнено

ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК
При протичане през тялото на човека електрическия ток разлага червените кръвни телца а електрическото напрежение парализира мускулите .Електрическата дъга предизвиква силни изгаряния. В зависимост от големината на напрежението и времето на протичане ел. ток води до тежки поражения и смърт.

ИЗГАРЯНИЯ
Термичните травми (изгаряния) в повечето случай представляват тежки поражения върху човешкия организам, предизвикани от локални поражения, влияещи върху всички органи и системи на организма. В зависимост от източника на високата температура и неговото въздействие върху живата тъкан се различават следните три начина за получаване на изгаряния:
1.Изгаряния от въздействието на горещи пари и газове.Такива изгаряния се получават от действието на пренагрети газове и пари вследствие повреди на газопроводи или парни инсталации.Тежки изгаряния могат да се получат от струи на горящ кислород при газови заварки и при избухване на газове в мините, като за тях е характерно че се придружават от счупвания на кости и разкъсване на вътрешни органи.За изгарянията от горещи газове и пари е характерно,че почти винаги се засягат лицето и дихателните пътища.
2.Изгаряния, получени от досег с нагрети тела и горещи течности.Този вид изгаряния се получават от разтопен метал, асфалт, запалителни вещества, врящи течности и др.Това са обикновеното обширни и дълбоки изгаряния, които често завършват с тежки усложнения и инвалидност.
3.Радиационни изгаряния. При тях пораженията се получават вследствие облъчване с различни видове лъчи - рентгенови, инфрачервени и др.
4.Електрически изгаряния.Обикновено те се причиняват от електрическата дъга при проводници, по които тече ток с високо напрежение и почти винаги се съчетават с изгаряне от огън поради запалване на дрехите на пострадалия..

четвъртък, 22 юли 2010 г.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА РЪКОВОДЕЩИ И (ИЛИ) ОРГАНИЗИРАЩИ ПРОИЗВОДСТВЕНИ ПРОЦЕСИ ПО ОТНОШЕНИЕ МИНИМИЗИРАНЕ НА РИСКА ЗА ЗДРАВЕТО ПРИ РАБОТА

Според основните нормативни документи, регулиращи индустриалните отношения, осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд е вменено като задължение и отговорност на работодателя.
Кодекса на труда, като основен субект на правото, въз основа на чиито разпоредби се остовават трудово – правните отношения между страните в трудовия процес вменява с императивните си разпоредби че “Работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.”
Законът за здравословни и безопасни условия на труд доразвива това правно основание като разпорежда че “Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:
1. превенция на професионалните рискове;
2. предоставяне на информация и обучение;
3. осигуряване на необходимата организация и средства.”
Работодателят е длъжен да съобразява мерките за осигуряване на ЗБУТ съобразно с променящите се обстоятелства, т е актуализация на нормативната уредба или прилагане на достиженията на техническия прогрес с цел подобряване на съществуващото положение в ръководеното от него предприятие. Водещите принципи в този процес, които следва да залегнат във фирмената политика за упрабление на безопасността и здравето при работа също са дефинирани в ЗЗБУТ както следва:
1. избягване на рисковете;
2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;
3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;
4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;
5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;
6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;
7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;
8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;
9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;
10. даване на съответни инструкции на работещите.
Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.
Въпреки че работодателите носят административна и наказателна отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица, те могат да възложат на длъжностни лица от съответното предприятие задължения за осигуряване на конкретни мерки по осигуряване и контрол по спазването на ЗБУТ, като по този начин ще конкретизират и персонизират цялостната система на безопасните и здравословни условия на труд.
Съгласно допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "Длъжностно лице" е работник или служител, на когото е възложено да упражнява ръководство на трудовия процес в предприятието, в неговите поделения и низови звена, както и работник или служител, който изпълнява работа на специалист във функционалните и обслужващите звена на предприятието.
За да има обаче юридическа сила възлагането на конкретни задължения по организацията и контрола на дейности по осигуряване и спазване на здравословните и безопасни условия на труд трябва да са изпълнени основните изисквания като:
1.Задължително да бъде в писмена форма.
2.Задължително да става със заповед на работодателя.
3.Задълженията на конкретните длъжностни лица по осигуряване и контрол на ЗБУТ да бъде записано в длъжностната характеристика на длъжностните лица.
Работодателят може да възложи на конкретни длъжностни лица в зависимост от спецификата на предприятието, производствения процес и особеностите на производственото оборудване задължения от следния незадължителен и примерен и неизчерпателен списък дейности по организацията и контрола на безопасните и здравословни условия на труд:
- Да се грижи за собствената си безопасност и за здравето и безопасността на лицата, които могат да пострадат от неговите погрешни действия или бездействия.
- Носи отговорност за допускането до работни места и извършване на дейности със сериозна опасност за живота и здравето на работници и эслужители, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.
- При възникване на трудови злополуки или влошаване на здравословното състояние на работници и служители по време на работа да уведомява екип на спешна медицинска помощ и организира прилагане на правилата за оказване на долекарска помощ на пострадалия.
- Веднага да уведомява Работодателя и длъжностното лице по безопасност и здраве в предприятието при трудови злополуки. Да запази обстановката на злополуката, ако не застрашава живота и здравето на пострадалия, до пристигане на място на разследващите органи.
- Да участвува при разследването на трудови злополуки с работниците, които ръководи и съдействува за установяване на причините и обстоятелствата по злополуките.
- Да следи за състоянието на производствените райони, в които подчинените му работници и служители се движат или работят, като при констатиране на нередност да организират отстраняването и. При невъзможност да сигнализират работодателя или компетентните органи.
- Да следи за изправнността на машините, съоръженията, уредите, апаратите,инструментите и при констатиране на неизправност да организира отстраняването и.
- Да съдействува на контролните органи по трудовото законодателство и изпълнява в срок предписанията, които са направени.
- Да изготвя план – програми за инструктажи и правила и инструкции за безопасна работа с машини и съоръжения, и технологични процеси и следи за наличието им на работните места.
- Да провежда инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж на работниците, които ръководи, да полага подписа си в инструктажните книги. Да попълва и съхранява инструктажните книги.
- Да организира и изисква спазването на правилата за безопасност и здраве при работа, установени със закони, наредби, правилници, правила и инструкции, от работниците и служителите, които ръководи.
- Да контролира наличието на правоспоособност за извършване на определените дейности от работниците, които ръководи. Да организира обучението и проверка на знанията на работниците, които ръководи.
- Да поставя задачи на работниците,които ръководи, съобразно с квалификацията им и притежаваната правоспособност, като проверява за наличието на свидетелсвата по време на работа.
- Да знае местоположението на работниците, които ръководи, през работната смяна.
- Да не допуска работа с неизправно производствено оборудване и ръчни и механизирани инструменти.
- Да участвува в комисиите за оценка риска при работа и в изпитни ковисии по проверка знанията по безопасност на труда
- Да определя местата които да се сигнализират със знаци и сигнали по безопасност на труда и да следи за тяхното наличие
- Да следи за наличието на работно облекло и лични предпазни средства и използването им по предназначение от работниците които ръководи.
- Да организира и контролира провеждането на задължителните периодични медицински и психологически прегледи на работниците, които ръководи.
- Да не допуска употреба на алкохол и други упойващи вещества по време на работа.
- Да отстранява от работа подчинените му работници и служители употребили алкохол и други упойващи вещества, като веднага уведомява работодателя за всеки констатиран случай.
- Да организира спазването на изискванията за пожарна и аварийна безопасност.
- Да организира събирането и третирането на производсвените и други отпадъци.
- Да следи за опазването на околната среда.
- Да не допускат външни лица или работници в извънработно време в производствените райони.

вторник, 6 юли 2010 г.

ИЗ МОЯТА ПРАКТИКА... Обучение по безопасни и здравословни условия на труд

Обучението по здравословни и безопасни условия на труд е основно мероприятие при осъществяване на превенцията, минимизиране, елиминиране или намаляване на риска при работа. Особено това важи за производства и дейности, създаващи повишен риск за живота и здравето на работниците и служителите. Обучението по ЗБУТ е и съществена част от концепцията "Учене през целия живот". Нормативно въпросът у уреден в основните нормативни документи, регулиращи трудовите отношения като Кодекса на труда, Закона за Здравословни и безопасни условия на труд, Наредба 7 за минималните изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд по работните места и при използване на работното оборудване, Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и други специфични наредби, установяващи реда и правилата за безопасната експлоатация на машини и съоръжения и производствени процеси с повишен риск съгл. чл. 281 от КТ.
Кодекса на труда в чл.281 регламентира задължение на Работодателя за обучение на работниците и служителите.Всички работници и служители се инструктират и обучават по безопасните методи на работа.Работниците и служителите, работата на които е свързана с използуване, обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения, както и работниците и служителите, заети в дейности, които създават опасност за здравето и живота им, задължително се инструктират, обучават и полагат изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда.Машините, другите съоръжения и технологичните процеси с повишена опасност се обслужват само от правоспособни работници и служители. Тяхната правоспособност се урежда със специални наредби. Не се допускат на работа лица без необходимите знания и умения, които се предвиждат в правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда в предприятието. В чл. 4 на ЗЗБУТ отново се потвърждава задължението на Работодателя да обучава работниците и служителите по здравословните и безопасни условия на труд.В Наредба 7, чл.164 е регламентирано изискването съоръженията, машините и оборудването, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат обслужвани от подходящо обучени работници. Реда и начините на обучението на ръководителите, работниците и служителите е детайлно разработен в Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В наредбата са посочени категориите работници и служители, които се обучават, изискванията към сроковете и програмите, както и към обучителите. Работодателите трябва да регламентират реда и начина на обучението, да определят категориите персонал, на които то ще се извършва, както и сроковете, продължителността и програмите, по които ще се провежда.
По надолу са описани длъжностите, срока на обучение и основанията в нормативните документи за обучение на работниците и служителите от едно експлоатационно предприятие за експлоатация и ремонт на локомотиви на БДЖ - Локомотивно депо София, в което работя като длъжностно лице по здраве и безопасност. Списъкът е примерен и не ангажира с нищо, но е в резултат на опита ми и ще се радвам да бъда полезен на тези, които проявят интерес.
Автомонтьор, водач мотокар; Работник, ремонт на ПЖПС, шлосер, водач мотокар
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.5 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
Управлявление на повдигателни съоръжения от пода.* - ежегодно**
Чл.24 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
Прикачвачи *- ежегодно**
Чл.27 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
Работа с електрокари и мотокари в предприятията - на пет години
Чл.6 ал.2 от Наредба №1 за придобиване или признаване на правоспособност за работа с електрокари и мотокари
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V -на две години
Чл.27 т.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 v

Автомонтьор, механик; Бояджия, ремонт на ПЖПС, шлосер; Дърводелец, ремонт на ПЖПС; Дърводелец, ремонт на ПЖПС, шлосер; Ковач; Машинен оператор, металорежещи машини; Машинен оператор, металорежещи машини, шлосер; Машинен оператор, металорежещи машини, стругар, бандажен; Машинен оператор, навиване на бобина; Машинен оператор, производство на каучукови профили; Работник ремонт ПЖПС, шлосер;Работник, ремонт на ПЖПС, шлосер.... ; Шлосер, инструменталчик; Настройчик, металообработващи машини с цифрово управление
Обучение по безопасност и здраве при работа -ежегодно
Чл.6(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Управлявление на повдигателни съоръжения от пода.*-ежегодно**
Чл.24 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Прикачвачи * - ежегодно**
Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V - на две години
Чл.27 т.3 от Правилник ... с напрежение до 1000 v
Ремонт на въздушните резервоари на спирачните системи на ПЖПС*- ежегодно**
т.45 от Правилник за изработване, ремонт и контрол на резервоарите на въздушните спирачки на ПЖПС
Безопасна експлоатация и обслужване на въздушни компресори, съдове и инсталации под налягане* - ежегодно**
Чл.187 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане

Бояджия, eлектромонтьор, ремонт на ПЖПС; Електромонтьор, ремонт на ПЖПС; Електромонтьор, ремонт на ПЖПС, зареждане на акумулатори; Електромонтьор, ремонт на ПЖПС, бояджия; Електромонтьор, машини и съоръжения, КИП; Електромонтьор, машини и съоръжения
Обучение по безопасност и здраве при работа -ежегодно
Чл.6(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Управлявление на повдигателни съоръжения от пода.*- ежегодно**
Чл.24 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Прикачвачи * - ежегодно**
Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Работа с ел. Уредби и съоръжения над 1000 V -ежегодно
Чл.21 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи
Експлоатация на електрообзавеждането - на две години
Чл.16 (4) от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането

Електромонтьор, машини и съоръжения, КИП; Електромонтьор, машини и съоръжения
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Прикачвачи * - ежегодно**
Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Работа с ел. уредби и съоръжения над 1000 V - ежегодно
Чл.21 от Правилник за ... и по електрически мрежи
Експлоатация на електрообзавеждането - на две години
Чл.16 (4) от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. ...
Обслужване и ремонт на повдигателни съоръжения - ежегодно**
Чл.36(3) от Закона за технически изисквания към продуктите и Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.

Водач, мотокар, кранист
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.5 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Управлявление на повдигателни съоръжения -ежегодно***
Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Работа с електрокари и мотокари в предприятията - на пет години
Чл.6 ал.2 от Наредба №1 за ... с електрокари и мотокари

Ръководител, сектор експлоатация, Инженер, експлоатация; Депомайстор; Депомайстор, организатор, ЕП; Машинист-инструктор, локомотивен; Машинист-инструктор, старши, локомотивен
Провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.3 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Работа с ел. уредби и съоръжения над 1000 V - на две години
Чл.21 от Правилник за ... и по електрически мрежи
Правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт - на четири години
Чл. 5 от Наредба 56 . за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на превозите

Заварчик; Заварчик, оксиженист, шлосер; Оксиженист, шлосер; Работник, ремонт на ПЖПС, шлосер, заварчик
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.5(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V - на две години
Чл.27 т.3 от Правилник ... с напрежение до 1000 v
Експлоатация на аццетиленови генератори, бутилки,маркучи,горелки и резачи - ежегодно**
Чл.171 т.5 от Наредба за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби
Експлоатация транспорт и съхранение на кислородни бутилки - ежегодно**
Чл.187 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане
Безопасност ри извършване на огневи работи - ежегодно
Чл. 108(1) от Наредба № 1-209 за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация

Инженер, електроника
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Работа с ел. уредби и съоръжения над 1000 V - ежегодно
Чл.21 от Правилник за ... и по електрически мрежи

Ръководител, отдел "Енергиен"; Инженер, енергетик; Инженер, енергетик, главен; Инженер, енергетик, метролог; Инженер, енергетик, техник-химик
Обучение по безопасност и здраве при работа ежегодно Чл.6(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...

Работа с ел. уредби и съоръжения над 1000 V - на две години
Чл.21 от Правилник за ... и по електрически мрежи
Експлоатация на електрообзавеждането - на три години
Чл.16 (4) от Наредба № 16-116 ... на енергообзавеждането

Ръководител, район; Ръководител, сектор ремонт; Ръководител, обособено производство ТПС "Сименс"; Началник цех; Инженер, организатор, производство; Инженер, ремонт на ТПС; Инженер, технолог по ремонт на ТПС; Организатор, производство и ремонт на ПЖПС, майстор
Провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.3 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Отговорни лица за безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения * - ежегодно***
Чл.24 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
Отговорни лица за безопасна експлоатация на съоръжения под налягане *- ежегодно***
Чл.216 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане
Отговорни лица за безопасна експлоатация на ацетиленови инсталации *- ежегодно***
Чл.171 т.5 от Наредба за устройството, експлоатацията и техническия надзор на ацетиленови уредби
Отговорни лица за безопасна експлоатация на инсталации за природен газ * - ежегодно***
Чл. 247 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ
Отговорни лица за безопасно имвършване на огневите работи - ежегодно
Чл. 108(1) от Наредба № 1-209 за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация
Работа с ел. уредби и съоръжения над 1000 V - на две години
Чл.21 от Правилник за ... и по електрически мрежи
Правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт - на четири години
Чл. 5 от Наредба 56 . за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на превозите

Кранист; Работник, ремонт на ПЖПС, шлосер, кранист; Оператор, манипулатор склад "Резервни части"
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.5 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V - на две години
Чл.27 т.3 от Правилник ... с напрежение до 1000 v
Управлявление на повдигателни съоръжения - ежегодно***
Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.

Машинист, локомотивен, влакова работа; Машинист, локомотивен, маневрена работа; Машинист, локомотивен, маневрена работа, депо; Помощник -машинист, локомотивен; Маневрист; Стрелочник, маневрен; Техник-механик, ревизор вагони
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.5 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Работа с ел. уредби и съоръжения над 1000 V - ежегодно
Чл.21 от Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи

Ръководител, отдел "Технически"; Ръководител, "Електрическа лаборатория" Организатор, автотранспорт; Р-л група, ремонт и поддръжка на железния път и съоръжения
Провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.3 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V - на три години
Чл.27 т.3 от Правилник ... с напрежение до 1000 v
Правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт - на четири години
Чл. 5 от Наредба 56 . за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на превозите

Работник, зареждане на акумулатори
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Управлявление на повдигателни съоръжения от пода.* - ежегодно**
Чл.36(3) от ЗТИП иЧл.24 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Прикачвачи * - ежегодно**
Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V - на две години
Чл.27 т.3 от Правилник ... с напрежение до 1000 v
Експлоатация на електрообзавеждането - на две години
Чл.16 (4) от Наредба № 16-116 от 8 февруари 2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането

Работник, поддържане на железен път и съоръжения; Работник, поддържане на сгради; Шлосер, ж.п стрелки
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V - на две години
Чл.27 т.3 от Правилник ... с напрежение до 1000 v

Началник цех енергомеханичен; Инженер-технолог, поддръжка машини и съоръжения, главен; Техник, механик,
Провеждане на инструктаж по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.3 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Отговорни лица за обслужване и ремонт на повдигателни съоръжения * - ежегодно***
Чл.36(3) от ЗТИП и Чл.24 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
Отговорни лица за обслужване и ремонт на съоръжения под налягане * - ежегодно***
Чл.36(3) от ЗТИП и Чл.216 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане
Отговорни лица за обслужване на инсталации за природен газ * - ежегодно***
Чл.36(3) от ЗТИП и Чл. 247 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ
Отговорни лица за безопасно имвършване на огневите работи - ежегодно
Чл. 108(1) от Наредба № 1-209 за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация
Работа с ел. уредби и съоръжения над 1000 V - на две години
Чл.21 от Правилник за ... и по електрически мрежи

Шлосер, машини и съоръжения
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.6 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Обслужване и ремонт на повдигателни съоръжения* - ежегодно***
Чл.36(3) от ЗТИП и Чл.24 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
Обслужване и ремонт на съоръжения под налягане * - ежегодно***
Чл.36(3) от ЗТИП и Чл.216 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане
Прикачвачи * - ежегодно**
Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V - на две години
Чл.27 т.3 от Правилник ... с напрежение до 1000 v

Шлосер, машини и съоръжения, заварчик; Шлосер, машини и съоръжения, електрозаварчик
Обучение по безопасност и здраве при работа -ежегодно
Чл.6(1) т.5 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Обслужване и ремонт на повдигателни съоръжения* - ежегодно***
Чл.36(3) от ЗТИП и Чл.24 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
Обслужване и ремонт на съоръжения под налягане * - ежегодно***
Чл.36(3) от ЗТИП и Чл.216 от Наредба за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане
Прикачвачи * - ежегодно**
Чл.27 от Наредба за ... на повдигателни съоръжения.
Работа с ел. Уредби и съоръжения до 1000 V - на две години
Чл.27 т.3 от Правилник ... с напрежение до 1000 v
Безопасност ри извършване на огневи работи - ежегодно
Чл. 108(1) от Наредба № 1-209 за правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация

Шофьор, автобус; Шофьор, автобус, автомонтьор; Шофьор, специален товарен автомобил; Работник, ремонт на ПЖПС, шлосер, шофьор; Шофьор, тежкотоварен автомобил; Шофьор, тежкотоварен автомобил, шлосер; Шофьор, товарен автомобил
Обучение по безопасност и здраве при работа - ежегодно
Чл.6(1) т.5 от Наредба № рд-07-2 от 16 декември 2009 г. за ...
Превоз на пътници и товари ( карта квалификация на водача) - на пет години Чл.18(5)Наредба № 41 за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари
Превоз на опасни товари * - на пет години
Чл.26 (2) от Наредба № 40 за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари

* - Провежда се на длъжности, които експлоатират съоръжения по списък утвърден от ръководителя на дйността
** - Първоначалното обучение се провежда в специализирани учебни центрове
***- Провежда се в специализирани учебни центрове

петък, 2 юли 2010 г.

Службите по трудова медицина и длъжностните лица по безопасност и здраве... Да превърнем кункуренцията в предимство.

От известно време в света на конкуренцията се забелязва още едно противопоставяне - между службите по трудова медицина (СТМ) и длъжностните лица по безопасност и здраве при работа. Това противопоставяне донякъде е заложено от нормативната уредба и пазарните принципи за развитие на индустриалните отношения.
Дейността и на двата субекта в спора е регламентирана в Закона за здравословни и безопасни условия на труд и в наредби за осъществяване на дейността, които по ирония на съдбата носят номерацията 3. Още със създаването си СТМ освен дейностите, вменени им по закон, като пазарен субект, започнаха да предлагат освен услуги по анапиз на производствената среда, медицинската пригодност на персонала и оценка на здравния риск и услуги от сферата на дейностите на длъжностните лица. Не малко са СТМ, които в пакета от услуги, които предлагат са включили и организация на мероприятията по ЗБУТ като обучение на персонала и КУТ, извършване на цялостна оценка на риска, провеждане на инструктажи, дори и попълване и подаване на декларации по чл. 15 от ЗЗБУТ. До тук добре. Но някои длъжностни лица и консултанти по ЗБУТ, особено в средните и малки предприятия буквално се стреснаха да не загубят хляба си. Защото на работодателите е по изгодно да платят на един субект, който да им свърши работа, а не да наемат консултанти на свободна практика, или да назначават длъжностни лица. И ето ти противопоставяне, а и до някъде война. Според скромното ми мнение победител в това съперничество не може да има. По няколко причини. Моделът, който предлагат СТМ е приложим в малките и средни предприятия, и то при дейности и производства с незначителен или ограничен риск, където не съществуват тежки производства и не се експлоатира сложно и опасно производствено оборудване. Като пример могат да се посочат сферите на консултантските дейности, търговията и услугите.Но той е неприложим за производства и дейности с висок производствен риск, и в такива , в които в производственото оборудване са включени машини създаващи риск, съоръжения и инсталации с повишена опасност, там, където се използват и произвеждат опасни химически агенти, канцерогени и мутагени, в строителството, енергетиката, мините, транспорта, машиностроенито и обработката на метали. В тези предприятия е необходимо наличието на длъжностно лице по безопасност и здраве, което да организира ежедневно мероприятията по ЗБУТ. Да направлява процесите по постоянната оценка на риска и мерките за неготовото минимизиране, да организира и участва при изготвянето на вътрешните правила за безопасност и здраве, да организира дейностите по използване на колективните мероприятия за защита и използването на личните предпазни средства. И най-важното - да осъществява превенцията. Да осъществява правомощията си за контрол от името на работодателя. Тук взаимодействието със СТМ е повече от необходимо, защото с умението си и същевременно със задължението да "лекуват работните места" при такива производства те имат основна роля в процеса на оъщесвяването на мероприятията по ЗБУТ - наблюдение на факторите на работната среда, медицинската пригодност на персонала, физиологичните пежими на труд и почивка, обучение при оказване на долекарска помощ. Само при добро взаимодействие в рисковите производства между СТМ и длъжностните лица по безопасност и здраве можем да говорим за изпълнение на стандартите за организацията за управление на дейността по ЗБУТ в цялостния им аспект от мероприятията.
Конкурунцията ще повишава качеството и нивото на знания и умения както на СТМ, така и на длъжностните лица по безопасност и здраве, и от там качеството на услугата. А доброто взаимодействие ще повишава подобряването на работната среда, а от там и социалното благополучие за работещите. Друг път няма. Европейският и световен опит го доказва. Ние не сме сами или изолирани на тази земя.

вторник, 29 юни 2010 г.

КРАЯТ ОСТАВА ЗА ВАС...


Като четете долния текст установете времето, за което се отнася. Всяка прилика с действителни събития не е случайна, а вярна. Краят остава за Вас. Размислите също...


"Имайки предвид, че съществуват условия на труда, които съдържат за голям брой хора несправедливост, мизерия, лишения, което поражда такова недоволство, че всеобщият мир и хармония са в опасност, и имайки предвид, че е необходимо бързо да се подобрят тези условия, като например уредбата на работнота време, определянето на максимална продължителност на работния ден и работната седмица, набирането на работна сила, борбата срещу безработицата, гарантирането на работна заплата, която осигурява удовлетворителни условия на живот, закрилата на трудещите се срещу общи и професионални заболявания и трудови злополуки, закрилата на децата, юношите и жените, пенсиите за старост и инвалидност, защитата на интересите на трудещите се, които работят в чужбина, утвърждаването на принципа "за равен труд, равни заплати", утвърждаването на принципа на синдикалната свобода, организирането на професионалното и техническото обучение и приемането на подобни мерки; "

Из Преамбюл на устав на Международната организация на труда, приет 1919г. на 11 апр.(ст.стил)
24 апр. (нов стил) Публикуван на сайта на КТ "Подкрепа" - www.podkrepa.org

понеделник, 28 юни 2010 г.

За задълженията за осигуряване на санитарно-битово обслужване, сапуна, прахта за пране и още нещо...











„ми ако считаш, че хим тоалетна е необходим нужен разход за да мога да си построя сградата... Не требе ли да се капитализира в стойността на сградата, или поне да се "продаде" на възложителя на СМР-то... Всъщност нямам идея.. А къде точно пише, че требе да дам на работниците и нужник - аз само питам, де” – този точен цитат от форум, в който се коментира задължението за осигуряване на социално битово обслужване на работниците и служителите е показателен за една част от работодателите. Други, които имат осигурени помещения, като бани и тоалетни, пък в стремежа си за икономии „вадят душите” на счетоводители, снабдители и най-вече длъжностни лица по безопасност и здраве да им покажат нормативен документ, който регламентира едва ли не по колко сапун, тоалетна хартия или прах за пране да осигурят за поддържане на личната хигиена на наетите от тях работници и служители. Малко са управителите, извън тези от производството и преработката на храни и хранителни продукти, които, считат за престижно да усигурят санитарно- битово обслужване на наетите. Този проблем стои в обществото отдавна и почти не намира решение. През 1969г. е направен опит за регулиране на материята с правилник на тогавашното министерство на строителството и благоустройството, с който се регламентират санитарно – битовите норми, като се предвижда за административните сгради „1 клозетна клетка на 20 служители, 1 мивка и 1 писоар - на 40. на всеки етаж има отделно помещение за хигиена на жената. За производствени сгради, на всеки 25 души се пада по 1 клетка - отделно за мъже и жени; от 26 до 55 души - съответно по 3; за до 100 души - по 6, а за над 100 - по една допълнителна. Броят на санитарните прибори се определя се определя спрямо броя на служителите от най-голямата смяна. При чисто производство на всеки 4 клетки се предвижда по 1 мивка; при замърсено - на 3 клетки по 1 мивка, а при отровни вещества - на 2 клетки по 1 мивка”. Правилникът от 1969г. е изменен и допълнен с правила за санитарно-битовото осигуряване на промишлените предприятия от 1978г. Както правилникът така и правилата не въвеждат норми за осигуряване на препарати за лична хигиена. Съществуват разпоредбите за зареждане на умивални и тоалетни със санитарни материали като сапун, сушоари или кърпи за подсушаване на ръцете. Тези разпоредби бяха пренесени във всички държавни и ведомствени правилници по безопасност на труда, регламентиращи работата в различните отрасли и дейности.
В днешните индустриални отношения държавата, като регулатор на трудово-правните отношения е приела една норма, записана в чл.282 от Кодекса на труда, с която вменява на работодателите задължение за осигуряване на условия за санитарно-битово и медицинско обслужване на работниците и служителите съобразно санитарните норми и изисквания. Материята е доразвита в Наредба №7 за минималните изисквания за безопасност и здраве по работните места и при използване на работното оборудване. В членовете 229 – 238 се дават рамковите изисквания за санитарно-битовото обслужване на работниците и служителите. За осигуряване на личната хигиена на работещите се осигуряват санитарно-битови помещения съгласно изискванията на нормативните актове. Когато производственият процес изисква работещите да ползват специално работно облекло и във връзка с безопасността, здравето или благоприличието не е подходящо да се преобличат на друго място, се осигуряват лесно достъпни, с достатъчно място, капацитет и с възможност за сядане съблекални. В съблекалните всеки работещ разполага с шкафче, което се заключва. Когато характерът на извършваната работа го изисква (работа с опасни субстанции, влага, замърсяване и др.), шкафчетата за работните и за обикновените дрехи са отделни. Когато не се изискват съблекални, за всеки работещ се осигурява място с възможност за заключване за личните му вещи и облекло. Когато характерът на работата и здравословните и безопасните условия на труд го изискват, за работещите се осигуряват необходимите душове с топла и студена вода. Размерите на душовите помещения се съобразяват с броя на работещите и осигуряват условия за измиване съгласно хигиенните изисквания. Когато не се изискват душове се осигуряват подходящи умивалници с топла и студена течаща вода в близост до работните места и съблекалните. Когато помещенията с душовете или с умивалниците са отделни от съблекалните, между тях се осигурява топла връзка. Близо до работните места, помещенията за почивка, съблекалните, душовите помещения и умивалните се осигурява необходимият брой тоалетни с умивалници. В зависимост от броя на работещите и от характера на работата за мъжете и жените се осигуряват или отделни съблекални, душови помещения, умивални и тоалетни, или тяхното отделно използване.
И в Наредба 7 не са поставени конкретни изисквания, а текстовете звучат повече пожелателно. В отменената наредба 14 за службите по трудова медицина, съществуваше текст, съгласно който като задължение на СТМ се вменяваше прегледа на социално-битовото обслужване и оценяване на неговата достатъчност, както и предлагането на дейности за подобряването му. В новата Наредба 3 обаче този текст отпадна. Някой ще каже, че всичко това е предмет на колективно трудово договаряне, но при един бърз преглед на публикуваните в Интернет колективни трудови договори в разделите си за безопасни и здравословни условия на труд почти напълно повтарят кодексовите разпоредби и изискванията на Наредба 7. Така, че и синдикатите са длъжник на своите членове в това отношение. Всеизвестен е фактът, че в България не се спазват императивните постановки на Нормативните документи, та камо ли на такива, които имат пожелателен характер или лесно могат да се заобиколят. И отново за длъжностните лица остава да си смучат от пръстите, да привеждат какви ли не доводи, за да определят норма по един сапун и половин килограм препарат за силно замърсени ръце.
Почти по същият начин стои въпросът с изпирането и поправките на работното и специалното работно облекло, особено там, където работните места са пръснати по малко на отдалечени едно от друго и същевременно от седалището места. Повечето от работодателите изчерпват задълженията си с изпирането на работно облекло в седалищата на предприятията и организациите, а останалите се перат в домашните перални. При това отново стои дилемата дали да се осигуряват перилни препарати и в какви количества.
Решаването на проблема е в две направления. Първото – по линия на Колективното договаряне и Кодекси за добра практика с ясни и конкретни текстове. Вторият с издаване на нормативен акт от Министерство на здравеопазването и Министерство на труда и социалната политика. А дотогава. Дотогава вичко е добра воля на работодателя и „сваляне на звезди от небето” от длъжностното лице по безопадност и здраве.

неделя, 27 юни 2010 г.

Безопасността и здравето при работа - една от темите на индустриалните отношения в нашето време.

Индустриалните отношения в нашето време придобиват нови характеристики и измерения. Една от важните им черти са осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. От позициите на дългия ми, почти двадесет годишен опит в системата на безопасността и здравето при работа и в частност в железопътния транспорт си позволявам да започна този блог. Провокираха ме редът на мисли на Веселин Цоневски -Експерт по ЗБУТ, лектор по безопасност и здраве при работа с квалификация от Международната Организация по труда, че осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд не е просто професия, не е просто задължение на работодателя, право и реципрочно задължение на работника, или сфера на регулация и контрол от държавата, а мисия. Мисия за работодателите, мисия за работниците и служителите, мисия на стотиците експерти, който работят в системата, организират дейностите във фирмите и предприятията, и същевременно упражняват вътрешен контрол, мисия за държавата, в лицето на държавните инспектори от ИА "ГИТ" и нейните дирекции Областни инспекции по труда.
За никого не е тайна, че нещата все още се пропукват и здравословните и безопасни условия на труд не са най добре работещата част от механизма на модерните индустриални отношения в България.
В Интернет пространството съществуват стотици страници информация, посветени на различни аспекти от комплекса на мероприятията по ЗБУТ. Формуляри и документи, нормативни актове, длъжностни характеристики, Служби за трудова медицина и прочие.Всички те са в помощ на работодатели, експерти, синдикалисти. В повечето от тях обаче липсва мнението на длъжностните лица или работниците и служителите, които ги прилагат.
Именно това е целта, която съм си поставил с този блог. В него да могат да се побликуват мнения под формата на публикации и коментари от всички ония, които имат какво да споделят в тази широкообхватна област. Като първо правило ще се следва идеята коментарите да не се модерират. Публикациите в блога няма да се цензурират, стига да са в темата на блога, да са цивилизовани и да не нарушават законите на страната. Да не призовават и провокират към насилие, да не уронват престижа на някоя личност и все такива неща, общоизвестни на ония, които пишат в различните медии и Интернет пространството. Съгласно изискванията на "Блогър" единственото условие да станете автор и да публикувате в този блог е да изпратите имейл на stanislavvladimirov1963@abv.bg Направете го! Защото си струва. Струва си само за това защото можете да поставите въпрос пред колегията, а и да получите помощ от колега при рещаване на даден проблем, като същевременно споделите своя опит при решаване на проблем от подобно естество. Очаквам Ви! Нека обединим усилията си и да използваме и осмисляме възможностите, които Интернет ни предоставя.