Няма по-подходящ ден за ретроспекция на развитието на трудовото законодателство в България, като елемент от регулирането на индустриалните отношения.
Първоначално, след освобождението, възникващите трудови отношения, доколкото е имало такива,са уреждани на базата на няколко текста от Закона за задълженията и договорите от 1892 г. и на Търговския закон от 1897 г. (относно отношенията между търговеца-работодател и неговите пълномощници и помощници).
Началото на трудовото законодателство у нас обаче се поставя 27 години след Освобождението от Тринадесетото Обикновено Народно Събрание от 22 януари 1905 година, когато е приет Законът за закрила на женския и детски труд, който е утвърден с Указ № 13, издаден на 23 март 1905 година. Обнародван е в брой 66 на Държавен вестник от 26 март 1905 година Макар сферата на приложното действие на закона да е ограничена само по отношение на труда на жените и децата и то единствено на работещите в индустриалните заведения, идеята на законодателя е да защити на първо място и преди всичко евтиния женски и детски труд от индустриалната конкуренция и тежките от нея за работниците жени и деца последици.
Според закона в подземните работи на мините могат да се допускат само лица от мъжки пол, навършили 15 години, а в опасни за живота и здравето индустриални заведения – лица навършили 18 години. В Закона се регламентира и работното време, както следва: за деца от 10 до 12 години – 6 часа, от 12 до 15 години – 8 часа в денонощието и 10 часа за жени над 15 години. Съгласно закона всички лица от мъжки пол, навършили 18 години както и малолетни момчета и момичета и пълнолетни работнички трябва да бъдат снабдени безплатно с работническа книжка. В нея се вписват дата на раждане, ваксинации, здравословно състояние и годност за работа, дата на постъпване и напускане, образованието на притежателят и.
През същата година в резултат на общата стачка на работниците от Софийските частни печатници се подписват т.нар.“Условия за реда и задълженията между господарите и работниците в Софийските печатници”, които по същество са първият колективен трудов договор у нас.
Следват редица закони, с които се уреждат отделни страни и въпроси на трудовите и осигурителните отношения и защитата на труда: Закон за подпомагане на държавните работници в случаи на инвалидност и болест (1906 г.); Закон за инспектората по труда (1907 г.); Закон за морската търговия (1908 г.), с който се създават специални правила за трудов договор на лицата от корабния екипаж; Закон за насърчаване на индустрията (1909 г.), с който се създава специален фонд за застраховки на работниците срещу злополука, инвалидност, старост и смърт; Закон за празниците и неделната почивка (1911 г.) и др.
Благодарение на Закона за инспектората по труда и най-вече на Закона за закрила на женския и детския труд в индустриалните заведения е бил създаден “Фонд за осигуряване на работниците от злополука, смърт, инвалидност и старост”. Този фонд се е образувал от сумите, които постъпвали в него от глобите за нарушаването на разпоредбите на Закона за женския и детския труд. Сумите от тези глоби се внасяли в Българска народна банка.
И независимо от фактът, че в закона не е бил установен срок за създаване на предвиденото осигуряване, той има важно значение от гледна точка на това, че държавата освен признаването на необходимостта за създаването на обществено осигуряване за работниците, почти за всички социални рискове, но тя фактически е започнала да изгражда такова осигуряване чрез събирането на средствата от глобите. Ето защо именно идеята, заложена в Закона за женския и детския труд в индустриалните заведения, прераства по-късно в цял Закон за подпомагане на държавните работници в случай на инвалидност и заболяване( ДВ бр.52 от 7.03.1906 г.). Целта, която се преследва с този закон от българския законодател и с изработения за неговото приложение Правилник( ДВ бр.197 от 9.09.1906 г.) е да се подпомогне в случай на заболяване или осакатяване при изпълнение на служебните си задължения както работника, така и неговото семейство като наред с инвалидните пенсии се предвиждало и получаването на наследствени пенсии.
С публикуването в Държавен вестник на 17.02.1911г. става факт и следващият закон от българското трудово законодателство, който също може да се разглежда като произтичащ от Закона за женския и детския труд – Законът за неделната и празнична почивка, с който се отменя Закона за празниците от 31.01.1900г. Съгласно разпоредбите му се предвижда почивка за всички работници и служители в неделните и празнични дни от 6 часа сутринта до 8 часа вечерта. В този закон се включват и наказания за нарушителите и контрол за неговото прилагане, което представлява крачка напред спрямо стария закон.
През 1911 г. е свикано Велико народно събрание, за да направи някои изменения
и допълнения на Конституцията. Обсъждан е и въпросът за създаване на Минис-
терство на труда. Решено е обаче съществуващото Министерство на търговията и промишлеността да се преобразува в Министерство на търговията, промишлеността и труда, на което се възлага и закрилата на труда. Така за първи път в нашата Конституция се появява думата “труд”, а закрилата на труда се въздига в конституционен принцип.
По това време в България вече има 345 индустриални предприятия с общо
13 900 работници, които произвеждат 43 на сто от общото потребление на ин-
дустриални произведения у нас. Народното събрание на 05.03.1915г. пристъпва към обединяване на всички работнически осигурителни фондове, а именно: фонд за спомагателна каса на работниците от обществените предприятия; фонд за застраховка на работниците от злополука, смърт, старост и инвалидност; фонд за застраховка от злополука, инвалидност, старост и смърт на работниците в индустриалните предприятия, съгласно Закона за насърчение на местната индустрия; фонд за инвалидни пенсии на държавните работници. в общ фонд под ръководството и контрола на Министерството на търговията, промишлеността и труда.
По–висок етап от развитието на трудовото законодателство се постига с приемането през 1917г. на Закон за хигиената и безопасността на труда, който действа като основен трудов закон до 50 те години на ХХ в. В закона закрилата на труда обхваща не само жените и децата в индустриалните предприятия, но и във всички занаятчийски, търговски, строителни, транспортни заведения и предприятия служещи си с наемен труд. Задължават се работодателите да опазват здравето и живота на работниците в тях. В новият закон има промени относно работното време, като например минималната граница за момчета, извършващи нощен труд се увеличава на 18 години. Максималното работно време за деца от двата пола до 16 навършени години става 8 часа, до 10 часа в денонощието за жени над тази възраст и 11 часа за мъже над 18 години. Законът включва и разпоредби относно почивките на работниците, работничките-родилки и назначаване на лекар в предприятие с повече от десет работника. В закона са предвидени и два работни института-помощник инспекторски институт и Върховен съвет на труда и работническите застраховки.
В първият се съсредоточава контролът по изпълнението и прилагането на Закона за хигиената и безопасността на труда, под ръководството на Министерството на търговията, промишлеността и труда, като за целта се назначават необходимите главни и окръжни инспектори на труда. Върховният съвет на труда и работническите застраховки представлява съвещателен орган към същото министерство. Решенията му не представляват задължения за правителството и законодателната власт. Те имат съвещателен характер пред Министъра на труда по повдигнатите от него въпроси, което се явява и слабост на закона.Важен закон за работническата класа е и Закона за парните котли и резервоарите от 15.06.1917г. Едно от най-съществените постановления е това, че се поставят на държавен контрол всички стабилни и подвижни парни котли или резервоари, в които има пара или налягане. Освобождават се напълно или отчасти от този контрол само онези, които са с малък обем и ниско налягане, в зависимост дали представляват опасност, или тя е малка. Обслужването на парните котли и резервоарите не може да се извършва от жени и деца, а само от лица от мъжки пол, не по-млади от 18 години, които имат за тази цел необходимата техническа подготовка.
Заслужава да се отбележи и фактът, че през 1919 г. се прави допълнение към Закона за хигиената и безопасността на труда, с което се въвежда 8-часов работен ден за работещите във всички индустриални, занаятчийски, търговски, строителни и транспортни предприятия в страната. Това става още преди да е създадена Международната организация на труда (МОТ) и преди да е приета от нейната Генерална конференция Конвенция №1 за ограничаване до 8 часа на ден и до 48 часа на седмица работното време в индустриалните предприятия. Приемането на тази Конвен-
ция става на 29 октомври 1919 г., а влизането й в сила – на 13 юни 1921 г.
С приемането на Закона за обществените осигуровки (1924 г.) и Закона за настаняване на работа и осигуряване при безработица (1925 г.) и по-късно с Наредбата-закон за трудовия договор и Наредбата-закон за колективния трудов договор и уреждането на трудовите конфликти (1936 г.) се завършва в основни линии началният етап на изграждането на трудово законодателство в България.
Тук е мястото да отдадем заслуженото и на двама пионери в трудовите и осигурителни отношения в България,а именно д-р Иван Стоянов Момчилов и проф. Илия Димитров Янкулов.
Иван Стоянов Момчилов се ражда на 5 юли 1868 г. в Горна Оряховица. Завършва основното си образование в своя роден град и макар и сирак, се дипломира с отличен успех във Варненската гимназия през 1884 година. Едва 17-годишен, като истински патриот, постъпва в Ученическия доброволчески легион и взема активно участие в Сръбско-българската война и най-вече в боевете при Пирот, превзет от българските войски на 15 ноември 1885 година.
След войната учи медицина в Женевския университет, получава докторска титла и се завръща в родината през 1890 година. Необходимостта от квалифицирани кадри у нас е голяма и затова му се предлага веднага пост в София, но поради привързаността си към родния град д-р Момчилов остава да работи в Г. Оряховица до 1895 година. Повикан за главен лекар на Еленската болница, той с готовност се озовава в рожденото място на баща си, където остава до 1898 г., след което две години е във Враца.
Колкото неочаквано, толкова и закономерно е включването му в политическите борби на България в началото на XX век. Логична е и появата му в редиците на Народно-либералната партия - влиятелна политическа сила, със свое силно присъствие и позиции в Търновския и Горнооряховския регион, от чиито лидери Стефан Стамболов и Димитър Греков д-р Момчилов искрено се възхищава.
Д-р Момчилов е депутат в XI ОНС (1901 г.), но престоят му в парламента е кратък заради бламирането на кабинета на Петко Каравелов на 21 декември 1901 година. На изборите за XII ОНС през 1902 г. не му достигат 6 гласа, за да бъде избран.Триумфира като депутат и в XIII ОНС, в което от 2 ноември 1903 до 18 април 1908 г. е и подпредседател на парламента. Негов ценен принос е Законът за насърчаване на местната промишленост и търговия - 26 юни 1905 г., за защитата на женския и детски труд - 22 май 1905 г., за инспектората по труда - 3 ноември 1907 г
Повече от половин век активно работи и твори един от пионерите на науката и практиката по труда и трудовите отношения у нас проф. Илия Димитров Янулов.
Роден в гр. Велико Търново през 1880 г., завършва Физико-математическия факултет и Юридическия факултет на Софийския университет. Бил е учител, адвокат и народен представител във Великото народно събрание (1911 г.) и в обикновените народни събрания от 1913 г. до 1931г През 1937 г. е избран за доцент и член-кореспондент на БАН, а през 1940 г. за професор. През периода 1930-1950 г. е преподавател в Софийския университет и Свободния университет по дисциплините: Трудово право, Международно трудово право и Научна организация на труда. През 1947 година се създава катедра “Трудово право”, чийто ръководител става проф. Илия Янулов. Той публикува многобройни научни трудове, между които: “Инспекция на труда и социално законо дателство” (1905 г.), “Социално законодателство в България” (1938 г.), “Трудово право и социално законодателство” (1946 г.), “Трудово право” (1948 г.), “Научно организиране на труда” (1950 г.), “Рационализация на труда” (1953 г.) и др. Като народен представител той е един от инициаторите за появата на думата
“труд” в българската конституция (1911 г.) и за разработването на Закона за хигиената и безопасността на труда (1917 г.), Закона за работническите осигуровки за случаи на болест и злополука” (1918 г.) и др. В продължение на 40 години (1911-1951 г.) той е ръководител на Българското дружество за социален напредък.
Ивършва множество трудови анкети като: “Трудовите условия в софийските печатници” (1900 г.), “Домашният бит на учениците в София” (1903 г.), “С какво се хранят и обличат българските деца” (1904 г.), “Трудовите условия в килимената индустрия” (1906 г.), “Трудовите условия на частните жп линии ...” (1907 г.), “Условията на труда на трамвайните работници в София” (1908 г.), “Трудовите условия в габровските текстилни фабрики” (1906 г.), “Битовите и трудовите условия на пристанищните работници в Бургас” (1909 г.), “Трудовите условия в текстилните фабрики в Сливен” (1909 г.), “Човешките загуби и трудовите злополуки в страната” (1911 г.) и др. С тези и някои други свои изследвания проф. Ил. Янулов обосновава социалната анкета като метод за на учно изследване на трудовите и битовите условия.
Периодът от 1951г. до 1991г. се характеризира с предоставяне на контролните функции и организацията на системата по закрила на труда от държавата на Централния съвет на Българските професионарни съюзи. По съветски образец е организиранадейността по охрана на труда и техническа безопасност. Достижение на този период е формирането на стройна система за безопасност на труда под формата на над 20 единни държавни правилници и над 100 ведомствени такива по безопасност на труда. Създадени са държавни стандарти, на които следва да отговарят параметрите на работната среда в индустриалните предприятия. Създадена е системата на хигиената на труда. Формира се изискването за обучение и иинструктаж на работниците и служителите. В учебните програми на средните и вишши технически училища задължително е определен хорариум часове по охрана на труда. Нарушенията на трудовото законодателство, довели до смърт, телесна повреда и инвалидизиране в резултат на трудова злополука са инкриминирани със съответните текстове в Наказателния кодекс.
След 1992г. с промените в Кодекса на труда държавата възвръща контролните си функции в областта на трудовото законодателство.
В периода на хармонизиране на законодателството преди приемането на България в Европейския съюз, основно с промените в Кодекса на труда, създаването на Кодекс за социално осигуряване и приемането на Закон за безопасните и здравословни условия на труд, както и с всички подзаконови нормативни документи системата на трудовото законодателство в Република България придоби един завършен, модерен вид, съответстващ на новите индустриални отношения, водеща към социално благополучие съгласно изискванията на Европейската харта за правата на човека и решенията на Международната организация на труда.