Публикуването в този блог е достърно за всички, които има какво да споделят

За да побликуваш в този блог изпрати еднократен имейл на stanislavvladimirov1963@abv.bg като заявиш желанието си да публикуваш.
Добрият тон изисква публикациите да бъдат по темата на блога.

ЗАПОВЯДАЙ! СТАНИ АВТОР!

КОНСТИТУЦИЯ

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА

ЕВРОПЕЙСКА ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

Член 31

Справедливи и равни условия на труд

1. Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.

КТ

КОДЕКС НА ТРУДА
Чл. 126.
(Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При изпълнение на работата, за която се е уговорил, работникът или служителят е длъжен:
6. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд;
Чл. 127.
(1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 127, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури:
3. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) здравословни и безопасни условия за труд;

ЗЗБУТ

ЗАКОН ЗА ЗДРАВОСЛОВНИТЕ И БЕЗОПАСНИ УСЛОВИЯ НА ТРУД
Чл. 4.
(Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) (1) Работодателят е длъжен да осигурява здравословни и безопасни условия на труд на работещите, като прилага необходимите мерки, включително:

1. превенция на професионалните рискове;

2. предоставяне на информация и обучение;

3. осигуряване на необходимата организация и средства.

(2) Работодателят съобразява мерките по ал. 1 с променящите се обстоятелства с цел подобряване на съществуващото положение.

(3) Работодателят прилага мерките по ал. 1, като осигурява основните принципи на превенция:

1. избягване на рисковете;

2. оценка на рисковете, които не могат да бъдат избегнати;

3. ограничаване на рисковете при източника на възникването им;

4. приспособяване на работата към работещия, особено по отношение на проектирането на работните места, избора на работното оборудване, на работните и производствените методи, с цел облекчаване или премахване на монотонната работа, работата с наложен ритъм, както и за намаляване на въздействието им върху здравето на работещия;

5. привеждане в съответствие с техническия прогрес;

6. замяна на опасното с безопасно или по-малко опасно;

7. обозначаване на съществуващи опасности и източници на вредни за здравето и безопасността фактори;

8. прилагане на последователна цялостна политика за превенция, обхващаща технологията, организацията на работа, условията на труд, социалните взаимоотношения и въздействието на елементите на работната среда и трудовия процес;

9. използване на колективните средства за защита с предимство пред личните предпазни средства;

10. даване на съответни инструкции на работещите.

Чл. 14. (1) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Лицата по ал. 1 носят отговорност за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби или лица.

(3) Задълженията по ал. 1 важат и при организирането и провеждането на обучение във всички видове учебни заведения, организации и звена за повишаване на професионалната квалификация.

Чл. 33. Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им инструкции са длъжни:

1. да използват правилно машините, апаратите, инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото работно оборудване;

2. (доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да използват правилно дадените им лични предпазни средства и специално работно облекло и след употреба да ги връщат на съответното място за съхранение;

3. (изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да използват правилно и по предназначение и да не отстраняват, прекъсват, изключват или променят самоволно средствата за колективна защита и предпазните устройства, с които са оборудвани машините, апаратите, инструментите, предприятието или сградата;

4. да информират незабавно работодателя или съответните длъжностни лица за всяка възникнала обстановка при работа, която може да представлява непосредствена опасност за тяхното здраве и за всички неизправности в средствата за колективна защита;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) да съдействат на работодателя, на съответните длъжностни лица и/или на представителите на работещите по безопасност и здраве при работа при изпълнението на мероприятията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на предписанията, дадени от контролните органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 2007 г.) Всеки работещ, който временно отстрани средство за защита или сигнализация при извършване на ремонт, монтаж, профилактика и други, е длъжен да го възстанови незабавно или да предприеме други защитни мерки със същата ефективност.

понеделник, 2 август 2010 г.

Неблагоприятни последици за здравето на работещите в резултат на производствения риск.

Оценката на риска за здравето, ксоято плаши все още някои работодатели е само и единствено да се оценят вредните последици (вредата) за здравето на работещите от въздействието на акустични, електрически, оптически, лъчеви, йонизиращи, вибрационни и др.), химически, биологически, психологически, организационни и други въздействия, които влияят негативно или заплашват здравето и безопасността на работещите в зависимост от организацията на производствения процес, използваното производствено оборудване, използваните материали и тенологичния процес. И основната задача на оценката на риска е именно да се установи вредата, която би настъпила за здравето на рабоника, като се вземат в предвид тежеста на последиците и вероятността тази вреда да настъпи, т.е. производственият риск е категория, която отчита вероятността от възникване на неблагоприятни последици за здравето и безопасността на работещите лица при конкретно въздействие на вредни фактори при работа и степента на последиците.
За да се вземат адекватните мерки за ограничаване, елиминиране или минимизиране на риска с прилагане на колективни мерки за защита, замяна на рисково производствено оборудване, инструктаж и обучение и използване на лични предпазни средства е необходимо доброто познаване на производствения риск, за да не бъде допълнително задълбочен, примерно с използване на неподходящи колективни средства за защита и лични предпазни средства .
Съгласно причините, които го пораждат, неблагоприятните последици, които настъпват и най-вече тежеста на последиците за човека производствения риск би следвало да се групира в следните обощени групи:

СЧУПВАНЕ НА КРАЙНИЦИТЕ И ДРУГИ НАРАНЯВАНИЯ НА ТЯЛОТО:
Счупване на крайниците и други наранявания на тялото се получават при спъване (подхлъзване от разлято масло) и падане от едно ниво и от високо, както и при удар от транспортни средства.При “увличане” от бързовъртящи се части, най често на ръка може да се стигне до откъсване на ръката или части от нея, до “увличане” на цялото тяло, което може да завърши с множество наранявания по цялото тяло и даже със смърт.

ПРЕМАЗВАНЕ НА ЧАСТИ ОТ РЪЦЕТЕ И КРАКАТА
Премазване на части от ръцете (пръсти, длани) и от краката (пръсти стъпала) се получава при неправилни манипулации с тежки предмети, части, агрегати, приспособления,най-често изпуснати при ръчно пренасяне,обръщане или завъртане при повдигане,пренасяне и оставяне при механизиран транспорт.

ОТРАВЯНЕ С ХИМИЧНИ ВЕЩЕСТВА ВЪВ ФОРМА НА ТЕЧНОСТ, ГАЗ И ПРАХ
Попадането на определено количество химически агенти в тялото на човека чрез поглъщане,вдишване и кожна резорбция води до замайване, повръщане, разяждане на вътрешни органи

РИСК ОТ РАБОТА ПРИ ПРОИЗВОДСТВЕН ШУМ
Работата при високи шумови нива продължително време довежда до увреждане на слуховия нерв и може да предизвика трайно намаляване на слуха. Работещият в условия на производствен шум по-лесно се уморява и разконцентрира. Работата при шум увеличава податливостта към стрес и повишаване на кръвното налягане.

ЗАПРАШАВАНЕ И НАРАНЯВАНЕ НА ОЧИТЕ
Очите са органа,чрез който възприемаме красотата на околния свят. Без тях не можем и в ежедневната си трудова дейност.Запрашаването и нараняването на очите е неприятно и силно болезнено

ПОРАЖЕНИЯ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК
При протичане през тялото на човека електрическия ток разлага червените кръвни телца а електрическото напрежение парализира мускулите .Електрическата дъга предизвиква силни изгаряния. В зависимост от големината на напрежението и времето на протичане ел. ток води до тежки поражения и смърт.

ИЗГАРЯНИЯ
Термичните травми (изгаряния) в повечето случай представляват тежки поражения върху човешкия организам, предизвикани от локални поражения, влияещи върху всички органи и системи на организма. В зависимост от източника на високата температура и неговото въздействие върху живата тъкан се различават следните три начина за получаване на изгаряния:
1.Изгаряния от въздействието на горещи пари и газове.Такива изгаряния се получават от действието на пренагрети газове и пари вследствие повреди на газопроводи или парни инсталации.Тежки изгаряния могат да се получат от струи на горящ кислород при газови заварки и при избухване на газове в мините, като за тях е характерно че се придружават от счупвания на кости и разкъсване на вътрешни органи.За изгарянията от горещи газове и пари е характерно,че почти винаги се засягат лицето и дихателните пътища.
2.Изгаряния, получени от досег с нагрети тела и горещи течности.Този вид изгаряния се получават от разтопен метал, асфалт, запалителни вещества, врящи течности и др.Това са обикновеното обширни и дълбоки изгаряния, които често завършват с тежки усложнения и инвалидност.
3.Радиационни изгаряния. При тях пораженията се получават вследствие облъчване с различни видове лъчи - рентгенови, инфрачервени и др.
4.Електрически изгаряния.Обикновено те се причиняват от електрическата дъга при проводници, по които тече ток с високо напрежение и почти винаги се съчетават с изгаряне от огън поради запалване на дрехите на пострадалия..